Спинална мускулна атрофия (OMIM 253300)

Кликнете тук,за да порчетете за спинална мускулна атрофия в OMIM базата данни

Спиналната мускулна атрофия (СМА) е второто най-често срещано автозомно рецесивно нарушение и второто най-често нервно мускулно заболяване представено в три типа. Най-тежкият тип (болест на Werdnig – Hoffman) е честа причина за смърт в детска възраст. Генът причиняващ заболяването SMN (Survival Motor Neurone) е локализиран на 5q13.11 и съществува в две високо хомоложни копия – теломерно и центромерно. Теломерният SMN (SMNtel) е хомозиготно липсващ в 90 – 98% от пациентите на всички три типа заболяване, докато в останалите пациенти са били намерени няколко точкови мутации. Фенотипа на заболяването може да бъде модифициран от заобикалящи гени в районите, както SMNcen или NAIP гена. NAIP гена е представен в няколко, най-малко в 1 цяло копие. Хомозиготните делеции на екзони 5 и 6 от цялото копие са били съобщени в 50 – 100% от пациентите (главно с тип I СМА) в различни популации.

Методи за мутационен анализ: Генетичните анализи в семейства със СМА включват делеционен/мутационен скрининг на SMN и NAIP гени. Анализът на екзони 7 и 8 на SMN гена беше направен чрез нерадиоактивен SSCP анализ със сребърно оцветяване и / или рестрикционно рязане. Делезии на екзони 5 и 6 на NAIP гена бяха определени чрез мултиплетна PCR реакция.

Молекулярна характеристика: Резултатите от мутационния скрининг в български семейства със СМА е показан в таблицата.

 

Хомозиготни делеции

СМА тип I

СМА тип II

СМА тип III

SMNtel

-  Exon 7

-  Exon 8

95 %

95%

95%

79%

92%

79%

65%

71%

65%

NAIP

40%

8%

6%

 

Генът, причиняващ СМА (SMNtel) е хомозиготно делетиран в 84% от българските пациенти. Този дефект беше определен в 95% от засегнатите със СМА тип І и само в 65% със СМА тип ІІІ. Наблюдаваната честота варира в границата 92-100% за тип І, 82-100% за тип ІІ и 78-100% за тип ІІІ. Тези несъответствия могат частично да се дължат на различията в генетичните характеристики на нашата група сравнени с публикуваните данни за други популации. До този момент мутационен скриниг в горещи точки на екзони 3 и 6 не показват мутации в non-deleated пациенти (данните не са представени).

В 6 пациенти (3 със СМАІІ и 3 със СМА ІІІ) бяха открити само делеции на екзон 7 на SMNtel гена. Методът на Hahnen (1997) на двустепенен PCR показа съществуването на хибриден SMNtel – SMNcen. Нашаите резултати са в съгласие с публикуваните данни за високата честота на хибридни гени в пациенти с хронични СМА форми.

Честотата на NAIP генни делеции е също между най-ниските, които са публикувани. Наблюдаван е техния фенотип. Генетичните анализи на тези гени дават само допълнителна информация в диагностиката на тежките СМА.

върни се горе