Мускулна дистрофия пояс-крайник тип 2C (LGMD2C) (OMIM 253600)

Кликнете тук,за да порчетете за мускулна дистрофия пояс-крайник тип 2C (LGMD2C) в OMIM базата данни

Мускулната дистрофия пояс крайник тип 2С (LGMD2C) е автозомно рецисивно заболяване, което засяга гама-саркогликановия ген. Генът е локализиран на 13q12 хромозома. Това е едно от най-честите невромускулни заболявания с тежък фенотип, подобен на болестта на Дюшен. Наскоро една мутация в кодон 283 на гена (С283У) беше доказана като причинител на болестта в ромски семейства от Западна Европа.

Методи за мутационен анализ

Методът за откриване на ромската мутация С283У в гама – саркогликановия ген е описан другаде и се основава на PCR-SSCP и PCR/Rsa I рестрикционен анализи. До сега са анализирани общо 31 пациента, 1165 новородени от ромски произход, от цяла България и 303 индивида в репродуктивна възраст от Слевен.

Молекулярни характеристики

Доказано е че, ромската мутация в гама-саркогликановия ген причинява LGMD2C в западноевропейски държави. Същата мутация беше намерена в 31 български семейства с LGMD2C, насочени към нашата лоборатория за ДНК тестове. За 30 от тях беше доказано, че са хомозиготни за ромската мутация С283У в гама-саркогликановия ген. Един от пациентите беше хетерозиготен за тази мутация подсказвайки съществуването на втора все още неизвестна мутация на другата хромозома или феноменът на проявяващия се носител.

Пилотно скринингово проучване е направено за LGMD2C за да определи процента на хетерозиготност на С283У мутацията мужду роми от североизточна България. Нашите резултати показват много висок процент на хетерозиготност (2.25%), което означава, че едиан на 45 роми носи мутацията.

Района на Сливен се оказа една от зоните с висок брой на LGMD2C засегнати индивиди. Поради тази причина в Сливен беше направен скрининг за С283У мутацията мужду 303 индивида в репродуктивна възраст и 25 от тях бяха доказани като носители на мутацията. Само един от тези индивиди имаше полижителна семейна история на заболяването. Определеният процент на хетерозиготни носители беше 8.3%.

Честотата на мутацията C283Y, изчислена въз основа на броя на изследваните ромски хромозоми е показана отдолу.

 

C283Y

N на хромозомите

Честота %

Пациенти

52

98.07 (51/52)

Новородени

800

1.13 (9/800)

Пациенти от Сливен

606

4.13 (25/606)

 

Нашите резултати потвърждават тези на други еврорейски популации, че тази мутация е главна причина за болестния фенотип сред ромите. Имайки предвид, че ромите са генетичен изолат и че съществува силна ендогамия в тяхното общество, е важно да се предлагат генетични изследвания на хора, които произлизат от тези райони с висока честота на LGMD2C.

 

върни се горе