Болест на Шарко – Мари – Тут (CMT) (OMIM 118220)

Кликнете тук,за да порчетете за болест на Шарко – Мари – Тут (CMT) в OMIM базата данни

Болестта на Шарко – Мари – Тут (СМТ) е най-честото наследствено заболяване на периферната нервна система. Представлява хетерогенна група от нарушения варирайки в типа на унаследяването и клинична проява. Всички типове на унаследяване са били съобшени, но СМТ е обикновено предавана по доминантен (автозомен или Х – свързан) начин. Най-честата форма е СМТ 1А (70% от всички случаи) и е асоцирана със субмикроскопична (1,5Мb) дуприкация на 17р11.2 регион и съдържа РМР22 гена. Формата СМТ 1В е свързана с хромозома 1q22-q23 и се дължи на точкови мутации в гена МРZ. Мутации в Сх32 гена от хромозома Хq13-q22 са свързани със СМТХ и са често срещани (около 20% от всички СМТ случаи). Досега 4 нови гена (EGR2; MTM2; NDRG1; NF2) са били съобщени като свързани с някои редки автозомно – доминантни и рецисивни типове на СМТ.

Методи за молекулярен анализ

Прави се първоначален скрининг за дупликация (делеция) в 17р11 използвайки 3 високо полиморфни маркери D17S921, D17S122, AFM1358 на ABI фрагмент-анализатор. Молекулярния дефект в положителни проби се потвърждава чрез Sothern блот с проби Pew401HE, Pvaw409R1 и PLR7.8.

Освен резултатите от Sothern блота, пациенти от всички 59 семейства бяха проверени за точкови мутации в PMP22,MPZ, Cx32 и ERG2 гени използвайки нерадиоактивен SSCP анализ. Проби с абнормален миграционнен профил бяха секвенирани използвайки BigDye кит за секвениране (Perkin Elmer Cetus) за ABI секвенатор.

Молекулярни характеристики

Общо от 104 засегнати индивидаи ние намерихме 9 различнии мутации в 3 гена. Най-честия дефект беше дупликация на РМР22 гена, наблюдаван в 30% отСМТ1 случаи. Реципрочната мутация (делеция на РМР22 гена) беше намерена в 4 семейства, където засегнатите индивиди бяха клинично диагностицирани, като имащи наследствена невропатия. Мутации, които са били съобщени преди бяха намерени в MPZ иCx32 гените. Тези резултати демонстрират хетерогенната природа на СМТ при български пациенти. Честотата на мутациите, която ние намерихме беше по-ниска отколкото съобщената от други публикации. В допълнение, в повече от 50% от семействата дефекта причиняващ заболяване е непознат. Това би могло да предполага съществуването на мутации в други вероятно все още неидентифицирани гени

Мутационен спектър в български пациенти, страдащи от СМТ.

Локус/Ген

Мутация

Брой семейства

Честота [%]

17p11.2

Дупликация

19

14.4

17p11.2

Делеция

8

6.1

Connexin 32

Arg183His

2

1.5

Ala39Val

1

0.8

Arg142Trp

1

0.8

Leu183Arg

1

0.8

Glu41Lys

1

0.8

Pro172His

1

0.8

MPZ

Tyr68Cys

1

0.8

Asn131Lys

1

0.8

Ala209Met

2

1.5

NDRG1*

R148X

18

13.6

Splice мутация**

1

0.8

NF-L***

Glu528del

1

0.8

PMP22

none

 

 

EGR2

none

 

 

PRX

none

 

 

неизвестен

неизвестна

77

58

ОБЩО

 

132

100

* HMSNL - Hereditary Motor and Sensory Neuropathy - Lom

** Kalaydjieva L. et al., 2001

*** Jordanova A. et al., 2001

Изседването е проведено съвместно с:

Laboratory for Neurogenetics, University of Antwerp, Belgium;

Department of Molecular Genetics, Baylor School of Medicine, USA

върни се горе