История
на Националната Генетична Лаборатория (НГМ)- Лаборатория Молекулярна Патология (ЛМП):
1972-1977г.
В Отделението по патобиохимия на Катедрата по Клинична лаборатория към
Института за усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) проф. д-р Люба
Калайджиева и проф. д-р Иво Кременски въвеждат метаболитни и ензимни
методи за диагностика на най-честите вродени грешки на обмяната.
Поставени са биохимични диагнози на болест на Gausher, фенилкетонурия,
галактоземия и др.
1977 г. Към Научния институт по Педиатрия на Медицинска академия, София се разкрива „Лаборатория за диагностика на вродените грешки на обмяната” с основна задача - да провежда масов скрининг (изследване) на всички новородени в България за фенилкетонурия и галактоземия. С две заповеди на Министъра на народното здраве (1978 и 1979 г.) започва Национална неонатална скринингова програма за фенилкетонурия и галактоземия. Извършени са първите ензимни дородови диагнози при вродени грешки на обмяната. Завеждащ на лабораторията е проф. д-р Люба Калайджиева.
1980 г. Лабораторията е преименувана на „Лаборатория по молекулярна патология” и е включена в новосъздадена Секция по „Клинична генетика” към Научния институт по педиатрия. Завеждащ секцията е проф. д-р Емил Симеонов.
1986 г. Лабораторията по молекулярна патология е основен изпълнител на новоприетата „Национална генетична програма”. Изградени са 5 медико-генетични центрове (МГЦ) към университетите в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Разкрити са 20 медико-генетични лаборатории към Окръжните болници.
1988 г. Лабораторията по молекулярна патология е обособена като самостоятелно звено към Лечебен отдел на Президиума на Медицинска академия. Завеждащ лабораторията е проф. д-р Люба Калайджиева.
1990 г. Лабораторията по молукулярна патология е включена в структурата на Държавна университетска болница „Майчин дом”, София. Извършени са първите дородови (пренатални) и послеродови ДНК-диагностики за най-честите моногенни болести в България.
От 1993 г. завеждащ лаборатория е проф. д-р Иво Кременски.
2000 г. Лабораторията по молекулярна патология е автор и основен изпълнител на „Национална програма за профилактика и диагностика на наследствените болести, вродени аномалии и предразположения 2000-2005 г."
2005 г. Приет е закон за здравето с глава ІV „Генетично здраве и генетични изследвания”.
2005 г. Лабораторията по молекулярна патология участва в конкурс по 6-та Рамкова програма на Европейския съюз. От представени 253 проекта (България, Румъния и Турция), лабораторията печели 1 милион евро в приоритет „Геномика”. Създаден е „Център по молекулна медицина” към Медицински университет – София с координатор проф. д-р Иво Кременски.
2006 г. Лабораторията по молекулярна патология е обявена от Министъра на здравеопазването за „Национална генетична лаборатория” с началник проф. д-р Иво Кременски.
2006 г. Националната генетична лаборатория предлага проект за „Национална програма за диагностика и профилактика на наследствените болести, вродените аномалии и предразположения 2006-2010 г.”
2007 г. Националната генетична лаборатория предлага проект за „Национална програма за диагностика, профилактика и епидемиология на наследствените и други редки болести, наследствени предразположения и дефекти на развитието 2007-.2012 г.”
2007 г. Публикувана е Наредба 26 на МЗ . Поставени са ясни правила за провеждане на генетичните изследвания. Утвърдена е водещата роля на Националната генетична лаборатория в профилактиката, диагностиката и контрола на генетичните болести в България.
1977 г. Към Научния институт по Педиатрия на Медицинска академия, София се разкрива „Лаборатория за диагностика на вродените грешки на обмяната” с основна задача - да провежда масов скрининг (изследване) на всички новородени в България за фенилкетонурия и галактоземия. С две заповеди на Министъра на народното здраве (1978 и 1979 г.) започва Национална неонатална скринингова програма за фенилкетонурия и галактоземия. Извършени са първите ензимни дородови диагнози при вродени грешки на обмяната. Завеждащ на лабораторията е проф. д-р Люба Калайджиева.
1980 г. Лабораторията е преименувана на „Лаборатория по молекулярна патология” и е включена в новосъздадена Секция по „Клинична генетика” към Научния институт по педиатрия. Завеждащ секцията е проф. д-р Емил Симеонов.
1986 г. Лабораторията по молекулярна патология е основен изпълнител на новоприетата „Национална генетична програма”. Изградени са 5 медико-генетични центрове (МГЦ) към университетите в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Разкрити са 20 медико-генетични лаборатории към Окръжните болници.
1988 г. Лабораторията по молекулярна патология е обособена като самостоятелно звено към Лечебен отдел на Президиума на Медицинска академия. Завеждащ лабораторията е проф. д-р Люба Калайджиева.
1990 г. Лабораторията по молукулярна патология е включена в структурата на Държавна университетска болница „Майчин дом”, София. Извършени са първите дородови (пренатални) и послеродови ДНК-диагностики за най-честите моногенни болести в България.
От 1993 г. завеждащ лаборатория е проф. д-р Иво Кременски.
2000 г. Лабораторията по молекулярна патология е автор и основен изпълнител на „Национална програма за профилактика и диагностика на наследствените болести, вродени аномалии и предразположения 2000-2005 г."
2005 г. Приет е закон за здравето с глава ІV „Генетично здраве и генетични изследвания”.
2005 г. Лабораторията по молекулярна патология участва в конкурс по 6-та Рамкова програма на Европейския съюз. От представени 253 проекта (България, Румъния и Турция), лабораторията печели 1 милион евро в приоритет „Геномика”. Създаден е „Център по молекулна медицина” към Медицински университет – София с координатор проф. д-р Иво Кременски.
2006 г. Лабораторията по молекулярна патология е обявена от Министъра на здравеопазването за „Национална генетична лаборатория” с началник проф. д-р Иво Кременски.
2006 г. Националната генетична лаборатория предлага проект за „Национална програма за диагностика и профилактика на наследствените болести, вродените аномалии и предразположения 2006-2010 г.”
2007 г. Националната генетична лаборатория предлага проект за „Национална програма за диагностика, профилактика и епидемиология на наследствените и други редки болести, наследствени предразположения и дефекти на развитието 2007-.2012 г.”
2007 г. Публикувана е Наредба 26 на МЗ . Поставени са ясни правила за провеждане на генетичните изследвания. Утвърдена е водещата роля на Националната генетична лаборатория в профилактиката, диагностиката и контрола на генетичните болести в България.
върни се горе